Легендата за Рила и Пирин
За да опознае човек една планина, не е нужно единствено да я „ обходи ”, а да се заслуша и в националните сказания, да се потопи в приказките и да разбере малко повече за нея. Има доста митове за Пирин планина. Най-популярната сред всички е тази за Рила и Пирин, разказана от локален човек от Пасарел...
„ …Планината, що виждаш в този момент, нашата Рила планина, в миналото била жена. Думали я Рилка. Тя се оженила за момък от горните земи. Той се думал Пирин... " Легендата споделя за любовта сред двамата – толкоз огромна, че младите се оженили срещу волята на Рилкините родители. Те не давали единствената си щерка на Пирин, тъй като не знаели кой е, от кое място е, чий наследник е, какъв поминък има и с какво ще изкарва прехраната на бъдещото семейство. …„ Рилка била доста красива и работна мома, а инак - луда глава - каквото й се поревне - това правела, не слушала ни татко, ни майка. ” Оженили се двамата луди-млади без сватове, без женитба, без песни и свирки и без родителска благословия. Оженили се и избягали надалеч от хората, заселили се в едно високо и пусто място. След време им се родили две деца - момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места - до тогава никой не бил чувал такива имена.
Бащата ходел на лов, а майката гледала къщата и децата. Двете планинчета били буйни и палави деца. По през целия ден се борели, карали и биели, вдигали врява до небето. Рилка се оплаквала на Пирин – молела го той да се заеме с децата, да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка. Ала Пирин, мъжка му работа, не слушал недоволствата на Рилка. Неговата грижа била да донесе храна и облекла за челядта си, а по какъв начин живее тази челяд, какво прави без него - това било грижа и занятие за майката. Един ден, обаче, братът и сестрата се скарали, надумали си тежки думи, даже се сбили. Майката вдигнала ръце да ги възпре и в тъгата си през сълзи проклела: „ Да даде бог да се 
разделите и в никакъв случай към този момент да не се видите, нито пък да се срещнете. От вас хората да се плашат и да бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете, с тях да другарувате. Дано и аз се вкаменя, та дума да не продумам, глас да не подвигна да ви повикам, любов и благосклонност да нямам към вас, които съм родила и откъснала от сърцето си. Дърветата да ми станат чеда, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите, с които окайвам в този момент живота си, извори да станат и от тях реки и потоци да се ройнат, сладостта им за знамение и приказ да бъде. О, дай Боже, в случай че те има някъде по небето или по земята, и Пирин да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че е татко на такива буйни и проклети деца.
Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се явила мощна мълния. Тя разсекла като огнен бич небето, чул се заплашителен гръм и в момент тя се претворила на планина - такава, каквато я виждаме и в този момент. По същото време Пирин, който бил надалеч някъде на лов, както стоял, по този начин се вкаменил и той се трансформирал в планина - Пирин планина. А двете им деца станали реки. Момичето Места било по-кротко от брат си, повело водите си бавно, кротичко надолу из планината, а момчето - Искър, избухлив като млад необязден кон, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал се стремително надолу в полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, той ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав - избухлив и неукротим като него.
Оттогава той не е чул нищо за сестра си и Места не чула дума за Искър. Майка им, като всяка майка, ги гледа до някое време, а след това ги губи от погледа си. Пирин в никакъв случай не вижда Искър и непрекъснато тъгува за мъжката си рожба. Затова тая негова страна, която гледа към Софийското поле, постоянно е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце. Дургата страна по-често стопира топъл бащински взор на Места и тогава се разведря изпълнената му с любов душа, усмихва се, разхубавява се и мами хората към себе си, та и те да погледат от височината хубавата му щерка и да й се порадват дружно с него.
Инфо: www.magelan.bg
